Изгубена нотна тетрадка

...Бяха широки, топли и невидима сила ги превръщаше в още по сини. Да се вглеждам в очите й винаги ме караше да се чувствам необикновено – сякаш костите ми се разтапяха. Също така и се чувствах леко замаяна като всички онези ранни сутрини, в които тръпнех от желание да я зърна за миг, но това може и да се дължеше на факта, че бях забравила да дишам. Отново я погледнах, а в очите й открих две пъстри листенца, две фигурки, които беше уловила с погледа си. Тези листенца се впериха в мен и винаги изглеждаха така питащи и търсещи необикновеното и различното. Искам да те почувствам с цялото си същество! Защо ме превръщаш в нещо непознато? Не спираш да объркваш реда на мислите в главата ми! Понякога усещам как хиляди иглички се забиват в сърцето ми, то се свива, става толкова мъничко, а аз поставям ръката си и сякаш не чувам ударите му. Затварям очи, поемам дълбоко въздух и отново забива със същата сила. Понякога усещам студения въздух, който ме наобикаля и като малки снежинки се топи по косата ми. Понякога усещам спокойствие, което чувам като тиха, повтаряща се мелодия. Понякога усещам наслада като онзи тръпчив вкус от детство, който ме изпълва с енергия и щастие, не спирам да се рея в небесата и ме кара да се усмихвам широко. Понякога усещам как вали и времето надвисва с всичките сезони. От къде си? А уж те познавах отдавна, нали? Дали не съм те срещала в някой сън? Там някъде между толкова много лица. Дали не съм усещала допира ти? Там някъде между тълпата от хора ,с които се разминавам всеки ден.