Звън на камбанки в мъглата

Аз знам, че е време
да се изгубя.
Чака ме мъглата,
да ме загърне
и отведе
там, където
на лютня тъгата
свири тайните на
умореното ми сърце.
Вплита в косите ми
разнежен вятър
жълти лютичета и
орлови нокти.
Недей!...
Спомените са змии,
изпълзели в тревата.
Идва време за сбогом
след всяко първо - здравей.
И не казвай нищо.
Ще улегне кръвта ни.
Като бавна река
към залеза ще дотече.
Стъпките ми в сънища
с дъх на
мащерка и вятър
лекичко ще
докосват и
твоето сърце,
за да зазвъни
като камбанка и
дълго сред мрака
да капят
думи - ноти от
син кристал.
Пресъхват
устните ми и
тръгвам нататък.
Повярвай -
за нищо
не ми е жал!