Стъпки по пясъка, слънца в зениците

Жаждата ми е в твоите длани.
Събери ги и позволи да пия.
Стъпки по пясъка правят рани,
а морето ни обеща магия,

но после по човешки излъга
и затвори душите ни в раковини.
Булевардът Носталгия е дълъг.
В седефа стенат нощите. Ще ни мине,

ако утолим своята жажда
с длани и с устните си мълчаливи.
Слънца в зениците ни се раждат.
Прегърна ли те, страхът ми си отива.